Началото е поставено на 13 юли 1930 г. с мача Франция – Мексико, а французинът Люсиен Лоран влиза в историята като автор на първия гол в историята на световните първенства.
Това се случва в 19-ата минута на двубоя или по-точно – в 15 часа и 12 минути местно време (21,12. часа бълг. вр.) на малкия и стар стадион „Посигос“. Ето какво си спомня от дебютния мач на световните първенства Лоран: „Времето беше много студено и на трибуните имаше около 3000 души. През първите 1Ояша минути нападателите и на двата отбора се стремяха да постигнат гол, сякаш усещаха, че този, който първи се разпише, ще влезе завинаги в световната футболна история.
При една от нашите атаки аз получих флангово подаване по въздуха и в движение стрелях покрай мексиканския вратар Бонфило. Въпреки победата французите дават „жертви“. Малко след гола на Лоран вратарят Тепо се хвърля в краката на мексикански нападател, но получава удар в челюстта и е принуден да напусне играта. В онова далечно време смени не са били разрешени и на вратата застава левият полузащитник Августин Шантрел. Така „петлите“ изиграват повече от едно полувреме с 10 души, но все пак взимат победата.
Срещу Аржентина обаче късметът ги папуска твърде рано. Още в третата минута Лоран е котузен тежко от Луис Монти (същия Монти, който четири години по-късно ще се „прояви“ и по терените на Италия с фланелката на „адзурите“) и французите играят целия мач в намален състав.
Един от парадоксите на първенството е, че започва без официално откриване, което все пак се провежда на… петия ден. Именно тогава, на 18 юли 1930 г., Уругвай чества 100-годишнината от независимостта си и с мача Уругвай – Перу (1:0) е открит и легендарният стадион „Сентенарио“ („Стогодишнина”), на който в този деи присъстват рекордните за времето си 85 000 зрители. Голяма част от тях влизат без билети, разбивайки няколко от входните врати, но за щастие до по-тежки инциденти не се стига. След края хиляди зрители нахлуват па терена и понасят па ръце своите лобимци. Съдията Лаижешус и помощникът му Кристоф се изгубват в тълпата и не могат да намерят пътя кьм съблекалните. Те се оставят да бъдат носени от вълните на хилядното множество.
То ги понася по улиците па Монтевидео, а те вървят със съдийските си дрехи и футболните обувки, чиито бутони се набиват в петите им. Напосоки вземат един автобус, където ги познават и ги упътват към Хотела. Пристигат с обувки в ръце, а в хотела ги чака багажът им, донесен паправо от стадиона неизвестно от кого. През 80-те години па ХХ век президентът на ФИФА Жоао Хавеланж обявява стадион „Сентенарио“ за „Монумент на световния футбол“.
