Hits: 0
Преди години работех в държавната администрация. Наложи ми се да се запозная с определени закони.
Знаете ли какво ми направи впечатление още тогава? – Чл. 6. ал 2. т. 3. – трябва да се направи това и това, освен ако не е посочено нещо друго в чл. 16. ал. 5. т. 1,3,7,9.
И така и така по магистралите и кърпените пътища на българските закони.
Българските закони са кърпени стари дрехи, но не са кърпени от шивачи а от продавачи на зеленчуковия пазар, автобусни шофьори, сервитьорки и др.
Не следя новини от доста време или кажем отвреме-навреме. Но чух за този случай Дебора. Макар че не съм запознат какъв е точно. Или пък случаят Диджей Айвън, той ми се струва по абсурден и показателен за нашето общество. И двата са такива.
Така, че все пак гледах няколко минути студийни и други коментари на експерти в кавички. Видях и цирковете в парламента. Ау, всъщност Цирк “Балкански” ряпа да яде.
60 дни ли, 40 ли, 69 ли? Ами чудят се, чудят се защо, как. Различни реакции.
Защо се чудят?
Според мен отговорът е по-прост отколкото може би изглежда.
Чудят се как да формулират нещо, как да го облекат в дрехи и в крайна сметка се появява обще една кръпка. Защото… защото са сгрешени основите, объркана е отправната точка. Всъщност се знае целта, но тя няма истинска основа и минава през гари с прекачвания и както дойде.
Този случай с домашното насилие, опитват се как да го делегират законово. Дори ме съмнява че става въпрос за делегиране, повече ми се струва че става въпрос за отбиване на номера.
Не говоря за конкретния случай Дебора, който вече стана като по кримките “Случаят “Дебора””. Не успяват, и не успяват и стигат и до комични и до трагични ситуации, защото умните глави в парламента тръгват от междинна спирка.
Която в случая е домашното насилие.
Но насилието си е насилие, без значение дали е домашно, или недомашно.
Ако ще пишеш закони за домашното насилите, започни от закон за насилието въобще. Защото домашното насилие е разклонение на насилието.
Ако има Х на брой видове насилие да помислят първо за центъра на лабиринта – насилието.
Напротив, те тръгват да пишат от някаква определена точка на лабиринта и ме съмнява, че искат да излязат от него.
Интересно ми стана това уж странно изследване, в което повечето хора бяха отговорили, че предпочитат времето на Тодор Живков. Един мастис уж политолог и един уж иновативен психолог се надпреварваха да обясняват как въпросите в анкетата предпоставят отговорите. Като си сменяха ролите, политолога се опитваше да бъде психолог, а психолога политолог.
На мен въпросите в тази анкета ми се сториха много добре конструирани. Това са въпроси от общото към частното.
Това последното няма как да ви го обясня с две думи, но с една дума това е методът на дедукцията.
Днес гледах един скеч на комиците. Скеч за прекалено продуктово позициониране в измислено детско предаване. Ролята на водещия беше поверена на Руслан Мъйнов, по обясними причини. Той беше мистър Патьо, а предаването с измислено име “Телвизионно пате”. Или нещо такова.
Преди “ефир” Патьо изрази недоволство от прекомерното продуктово позициониране и говори за морал, – къде е моралът, на какво ще научим децата?
-Добре, каза мнимият продуцент. Щом искаш морал, така да бъде, в края на месеца ще ти платя с 2 чувала морал.
Това го пускам едновременно и тук и в predpriemach.com . Единствената разлика ще е в няколко от всички думи.
И не е е предварително замислено. Обаче трябва да кажа че писането във форум дава друг заряд, започнатo е predpriemach.com, продължено е е тук и е завършено едновременно.
